На 8 ноември 1895 г. професорът във Вюрцбургския университет, Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 ~

На 8 ноември 1895 г. професорът във Вюрцбургския университет, Вилхелм Конрад Рьонтген (1845 ~ 1923), открива и документира електромагнитно лъчение, известно през днешния ден като рентгеново. Апаратът, основан от Рьонтген за тази цел, е прочут като рентгенов уред. За това си изобретение през 1901 година ученият получава първата Нобелова премия за физика. Той назовава лъчението Х-лъчи, защото тяхната природа е била непозната.

Рьонтген бил талант и именит кавгаджия. Сътрудниците му леели сълзи от оскърбителното му и безпардонно отношение, само че продължавали взаимната си работа, водени само от теоретичен фанатизъм и поклонение през гения му.

Когато Шведската кралска академия на науките известила Рьонтген за Нобеловата награда, ученият просто свил плещи – единствено не ме занимавайте! 

Нобеловият комитет публично поканил своя лауреат на тържественото връчване на премията. Чрез секретаря си, Рьонтген наредил да известят, че е ангажиран с неща надалеч по-важни, в сравнение с да се шляе из Стокхолм без изключително значима цел – да дават премията и стига толкоз, могат и по пощата да му я пратя, в случай че е незабавно.

Шведите оскърбени пояснили, че тази премия е с особена престижност и се връчва персонално от Негово Величество краля на Швеция на държавна гала в наличието на висши лица.

Рьонтген нервиран побързал да отговори, че в случай че кралят няма други каузи, а очевидно било таман по този начин, дано самичък да заповяда във Виена, и че той, Рьонтген, ученият, а не придворният лентяй, е прекомерно ангажиран и няма никаква обща работа да прави с шведския крал. 

Премията била изпратена. 

И така… Рьонтген се занимавал с проучване на своите лъчи година и половина и описал всичките им дванадесет свойства на четири страници. След това декларирал: „ Тук всичко е изчерпано, няма нищо за прибавяне. “ И минал към идващите проблеми. 

Сътрудниците му, завладени от отворените вероятности, се втурнали към по този начин самоуверено изоставеното от откривателя Златно дъно. Не след дълго всички от тях се споминали от незнайната по това време „ лъчева болест “. Но най-важното – от времето на изключителното изобретение на Рьонтген са минали 125 години, а към свойствата на лъчите, разказани от него, никой не е съумял за добави и ред. 

* От книгата на съветския публицист, мъдрец и държавник Михаил Велер „ Самовар “
Снимка: wilhelmconradroentgen.de